Лука 24
24
1И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що бяха приготвили, имаше още и други някои с тях. 2И намериха камика отвален от гроба. 3И като влязоха не намериха тялото на Господа Исуса. 4И когато бяха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тях двама человека с блестещи дрехи. 5И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? 6Няма го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея 7и казваше как Син человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне. 8И спомниха си неговите думи: 9И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. 10И тези които казваха това на апостолите бяха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тях; 11и техните думи се видяха пред тях като праздни приказки, и не ги вярваха. 12А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало. 13И, ето, двама от тях в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. 14И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило. 15И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тях: 16а очите им се удържаваха да го не познаят. 17И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни? 18И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни? 19И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ: 20и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го; 21а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това. 22Но и някои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба, 23и, като не намерили тялото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив. 24И някои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видяха. 25И той им рече: О безумни и късни на сърце да вярвате все що е речено от пророците! 26не трябваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си? 27И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания. 28И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч. 29И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тях. 30И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, и преломи и даваше им. 31И тям се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тях. 32И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията? 33И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които бяха с тях, 34които и казваха: че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону. 35Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хляба. 36И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тях, и казва им: Мир вам. 37А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат. 38И рече им: Защо сте смутени? и защо влязват в сърдцата ви таквизи мисли? 39Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух няма плът и кости както гледате мене че имам. 40И това като рече, показа им ръцете и нозете си. 41Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука? 42И те му дадоха част от печена риба, и меден сот. 43И взе та яде пред тях. 44И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бях още с вас, че трябва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите. 45Тогава им отвори ума да разумеят писанията. 46И рече им че: Така е писано, и така трябваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47и да се проповяда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим; 48а вие сте свидетели на това. 49И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе. 50И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови. 51И когато ги благославяше, отстъпи се от тях и възносяше се на небето. 52И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; 53и бяха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.
S'ha seleccionat:
Лука 24: BG1871
Subratllat
Comparteix
Copia
Vols que els teus subratllats es desin a tots els teus dispositius? Registra't o inicia sessió
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
Лука 24
24
1И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що бяха приготвили, имаше още и други някои с тях. 2И намериха камика отвален от гроба. 3И като влязоха не намериха тялото на Господа Исуса. 4И когато бяха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тях двама человека с блестещи дрехи. 5И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? 6Няма го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея 7и казваше как Син человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне. 8И спомниха си неговите думи: 9И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. 10И тези които казваха това на апостолите бяха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тях; 11и техните думи се видяха пред тях като праздни приказки, и не ги вярваха. 12А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало. 13И, ето, двама от тях в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим. 14И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило. 15И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тях: 16а очите им се удържаваха да го не познаят. 17И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни? 18И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни? 19И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ: 20и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го; 21а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това. 22Но и някои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба, 23и, като не намерили тялото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив. 24И някои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видяха. 25И той им рече: О безумни и късни на сърце да вярвате все що е речено от пророците! 26не трябваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си? 27И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания. 28И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч. 29И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тях. 30И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, и преломи и даваше им. 31И тям се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тях. 32И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията? 33И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които бяха с тях, 34които и казваха: че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону. 35Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хляба. 36И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тях, и казва им: Мир вам. 37А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат. 38И рече им: Защо сте смутени? и защо влязват в сърдцата ви таквизи мисли? 39Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух няма плът и кости както гледате мене че имам. 40И това като рече, показа им ръцете и нозете си. 41Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука? 42И те му дадоха част от печена риба, и меден сот. 43И взе та яде пред тях. 44И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бях още с вас, че трябва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите. 45Тогава им отвори ума да разумеят писанията. 46И рече им че: Така е писано, и така трябваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47и да се проповяда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим; 48а вие сте свидетели на това. 49И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе. 50И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови. 51И когато ги благославяше, отстъпи се от тях и възносяше се на небето. 52И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; 53и бяха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.
S'ha seleccionat:
:
Subratllat
Comparteix
Copia
Vols que els teus subratllats es desin a tots els teus dispositius? Registra't o inicia sessió
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk