Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?
А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:
„Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“
Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.
И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.
И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.
И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси.
А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него
и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;
и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.
Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.
И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;
и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.
А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,
докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.
Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.
В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.
А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните.
И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,
като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?
А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.
И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.
А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.
Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.
Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“
Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,
като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“
И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.
Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята?“
Напротив, носехте скинията на Молох
и звездата на бога Рефан,
изображенията, които си направихте, за да им се кланяте;
затова ще ви преселя оттатък Вавилон.
Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;
която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,
който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
А Соломон Му построи дом.
Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
„Небето Ми е престол.
А земята е Мое подножие.
Какъв дом ще построите за Мене –
казва Господ, –
или какво е мястото за Моя покой?
Не направи ли Моята ръка всичко това?“
Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,
вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте.
Приложение Библията
Bible App for Kids
