Деяния 7:1-53
Деяния 7:1-53 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това? А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: „Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете. И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом. И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон. Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф. Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст. А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет, като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“ И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. А Соломон Му построи дом. Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ, – или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?“ Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте.
Деяния 7:1-53 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“ А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: „Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете. И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. А Бог каза това: „Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.“ И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски. Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф. Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи. В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син. Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела. Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: „Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?“ Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: „Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“ Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: „Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. А Господ му каза: „Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.“ Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: „Кой те е поставил за предводител и съдия?“ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: „Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!“ Този е, който по време на събранието в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.“ И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: „На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“ Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, а Соломон Му построи дом. Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?“ Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“
Деяния 7:1-53 Верен (VBG)
Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е? А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: „Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“ Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете. И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси. А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана. А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път; и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона. И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни; и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор. Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, народът растеше и се умножаваше в Египет, докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф. Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи. В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син. И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело. А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните. И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина, като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг? А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина. И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел. И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: „Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години. Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – Него слушайте.“ Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас. На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет, като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана. И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце. Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята? Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“ Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял; която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. А Соломон Му построи дом. Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?“ Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.
Деяния 7:1-53 Ревизиран (BG1940)
Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това? А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече: "Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа". Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, <Бог> го пресели в тая земя, в която вие сега живеете. И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо. И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място. И му даде в завет обрязването; и така <Авраам> роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак <роди> Якова, а Яков дванадесетте патриарси. А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него. и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни; и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона. Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души. И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни; и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора. А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет, докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа. Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи. В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина? Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа; "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет". Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години. Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене", Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас: когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет, казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? <Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон". Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял; която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида, който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. А Соломон му построи дом. Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка: "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?" Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, - вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.