Защото всичко това вложих в сърцето си,
да издиря всичко това,
че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае
дали любов или омраза го очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
Всичко постига всичките еднакво:
една е участта на праведния и на нечестивия,
на добрия и на злия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва;
както е добрият, така е и грешният,
и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.
Това е злото между всичко, което става под слънцето.
Че една е участта на всичките
и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и че после слизат при мъртвите.
Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда;
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
Защото живите поне знаят, че ще умрат;
а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
понеже споменът за тях е забравен;
също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение към делата ти.
Дрехите ти нека бъдат винаги бели.
И миро да не липсва от главата ти.
Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всички дни на суетния си живот,
които са ти дадени под слънцето –
през всички дни на твоята суета;
защото това е делът ти в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.
Обърнах се и видях под слънцето,
че надбягването не е на леките, нито боят на силните,
нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,
нито благоволението на изкусните;
а на всички тях се случва според времето и случая.
Защото и човек не знае времето си;
както рибите, които се улавят в жестока мрежа,
и както птиците, които се улавят в примка,
така се улавят човешките синове в лошо време,
когато то внезапно ги връхлети.
И това видях като мъдрост под слънцето
(и тя ми се видя голяма):
Имаше малък град и малко мъже в него;
и дойде против него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи могили.
Но в него се намери сиромах и мъдър човек
и той с мъдростта си избави града,
но никой не си спомни за онзи беден човек.
Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата;
а при все това мъдростта на бедния е презряна
и думите му не се слушат.
Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва между безумните.
Мъдростта струва повече от военните оръжия;
а един грешник разваля много добри неща.
Приложение Библията
Bible App for Kids
