Еклесиаст 9:1-18
Еклесиаст 9:1-18 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях. Всичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне. Това е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите. Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето. Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти. Дрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти. Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето – през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето. Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш. Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая. Защото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети. И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма): Имаше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили. Но в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек. Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат. Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните. Мъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.
Еклесиаст 9:1-18 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза – всичко е възможно. Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия, на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва. Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите. Който е между живите, има надежда: защото по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв. Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала. А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето. Иди, яж хляба си с веселие, пий с весело сърце виното си, щом Бог сега е благосклонен към твоите дела. Нека бъдат бели твоите дрехи във всяко време и маслиновото масло на главата ти да не оскъднява. Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето. Направи всичко, което твоята ръка може да извърши според силите си. Защото в царството на мъртвите, където ще отидеш, няма ни деяние, ни разум, ни знание, ни мъдрост. По-нататък аз видях под слънцето, че не бързоноги печелят надбягването, не герои – битката. Също тъй и мъдреците не получават хляб, разумните – богатство, разсъдливите – благосклонност. На една съдба и случай са подвластни всички те. Защото човек не знае отреденото му време. Както риби се заплитат в пагубна мрежа и както птици налитат на примка, така и човекът се улавя в злочесто време, когато внезапно то го настигне. Аз съзрях под слънцето следното – пример за поука, която е важна за мене: имаше малък град и малко хора в него; силен цар се отправи срещу него и го обсади, и съгради наоколо му могъщи обсадни валове. Но в него се намери човек сиромах, но мъдрец, и той успя да избави града с мъдростта си; но никой не си спомни за този сиромах. Тогава размислих: мъдростта струва повече от силата; макар че мъдростта на сиромаха се презира и не се вслушват в думите му. В словата на мъдрите, изречени спокойно, се вслушват повече, отколкото в крясъка на онзи, който властва сред глупци. Мъдростта е по-добра от военните оръжия, но един единствен грешник може да погуби много блага.
Еклесиаст 9:1-18 Верен (VBG)
Защото всичко това взех присърце, за да издиря всичко това – че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка. Няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е пред тях. Всичко идва еднакво за всички, едно и също се случва на праведния и на безбожния; на добрия и на чистия, и на нечистия; и на този, който жертва, и на този, който не жертва; както на добрия, така и на грешния, на този, който се заклева, както на този, който се страхува от заклеване. Това е зло във всичко, което се върши под слънцето – че едно и също се случва на всички. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите. Защото за този, който е между всички живи, има надежда, понеже живо куче е по-добре от мъртъв лъв. Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо и нямат вече награда, понеже споменът за тях е забравен. Както любовта им, така и омразата им, и ревността им са вече изгубени; вече никога няма да имат дял в нещо, което се прави под слънцето. Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече е благоволил в делата ти. Нека дрехите ти бъдат винаги бели и нека не липсва масло на главата ти. Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш, през всичките дни на суетния си живот, който Той ти е дал под слънцето, във всичките дни на своята суета, защото това е делът ти в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето. Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш. Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на бързите, нито боят – на силните, нито хлябът – на мъдрите, нито богатствата – на проницателните, нито благоволението – на изкусните, защото времето и случаят постигат всички тях. Защото и човек не знае времето си; както рибите, уловени в зла мрежа и както птиците, уловени в примка, като тях и човешките синове се улавят в зло време, когато то ги сполети внезапно. Също и това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма: Имаше малък град с малцина мъже в него; и велик цар дойде против него и го обсади, и съгради около него големи обсадни съоръжения, но в него се намери беден мъдър човек и той чрез мъдростта си избави града. Но никой не си спомни за онзи беден човек. Тогава казах: Мъдростта е по-добра от силата. Но мъдростта на сиромаха се презира и думите му не се чуват. Думите на мъдрите, чути в тишина, са повече от вика на властващия между безумни. Мъдростта е по-добра от военни оръжия; но един грешник погубва много добри неща.
Еклесиаст 9:1-18 Ревизиран (BG1940)
Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза< го очаква>; Всичко е <неизвестно> пред тях. Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне. Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после< слизат> при мъртвите. Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. Защото живите <поне> знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен; Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето. Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти. Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти. Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш. Обърнах се, и видях под слънцето Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва <според> времето и случая. Защото и човек не знае времето си Както рибите, които се улавят в жестока {Еврейски: Зла.} мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети. И това видях като мъдрост под слънцето, (И тя ми се видя голяма): Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, И издигна против него големи могили. Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за онзи сиромах човек. Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат. Думите на мъдрите тихо <изговорени> се слушат Повече от вика на онзи, който властвува между безумните. Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.