Евреи 5:1-10

Защото всеки първосвещеник, който е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците, такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите се, защото и сам той е обиколен с немощ; и затова е длъжен да принася жертва за греховете както за народа, така и за себе си. А както никой не взема на себе си тази почит, освен когато бъде призван от Бога, както беше Аарон, така и Христос не присвои за Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“; както и на друго място казва: „Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков.“ По време на земния Си живот Исус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да го спаси от смърт, и като бе послушан поради благоговението Си, макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.