И така, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него народът получи закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се смята според Аароновия чин?
Защото ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
Понеже Този, за Когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, а относно това племе Моисей не каза нищо за свещеници.
Това става още по-ясно, когато по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник,
Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, а по силата на един безкраен живот;
защото за Него свидетелства:
„Ти си свещеник довека
според чина Мелхиседеков“;
защото по този начин се унищожава по-предишната заповед поради нейната слабост и безполезност
(понеже законът не е усъвършенствал нищо), а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
И както това стана не без клетва, понеже другите станаха свещеници без клетва,
Исус обаче стана с клетва чрез Онзи, който Му каза:
Господ се закле и няма да се разкае;
Ти си свещеник навеки според чина на Мелхиседек.
Така също Исус стана поръчител на по-добър завет.
При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,
а Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към друг.
Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.
Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
Който няма нужда всеки ден, като онези първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на народа; защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.
Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е съвършен навеки.