Йов 30
30
Сегашното бедствено положение е незаслужено
1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,
чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
2защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им –
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
5Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
6Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
7Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
8безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
9 #
Йов 17:6; Пс. 35:15, 69:12; П.Йер. 3:14,63 А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10 #
Чис. 12:14; Вт. 25:9; Ис. 50:6; Мат. 26:67, 27:30 Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 #
Йов 12:18
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми#30:11Или: разтегнал пояса ми. и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12 #
Йов 19:12
Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения#30:12Или: пътища.,
13развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16 #
Пс. 42:4
И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват#30:17Или: мъките ми не престават..
18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
20Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
21Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23 #
Евр. 9:27
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25 #
Пс. 35:13,14; Рим. 12:15 Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26 #
Йер. 8:15
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28 #
Пс. 38:6, 42:9, 43:2 Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29 #
Пс. 102:6; Мих. 1:8 Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30 #
Пс. 119:83, 102:3; П.Йер. 4:8, 5:10 Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
31Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми – в глас на плачещи.
Избрани в момента:
Йов 30: РИ ББД
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
© Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет \ip Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание © Българско библейско дружество