И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим.
И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза:
Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.
И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.
И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?
А те отвърнаха: На Господа трябва.
И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус.
И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.
А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:
Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!
А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.
И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.
Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред
и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.