Лука 19:28-44
Лука 19:28-44 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим. И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза: Идете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва. И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал. И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето? А те отвърнаха: На Господа трябва. И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус. И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха: Благословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините! А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си. И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Ех, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. Защото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.
Лука 19:28-44 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим. А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете. И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“ Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“ Те отговориха: „То е нужно на Господа.“ Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него. И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя. А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели, и казваха: „Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“ Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“ Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“ А когато наближи и видя града, заплака за него и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти. Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат. И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“
Лука 19:28-44 Верен (VBG)
И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим. И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза: Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва. И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето? А те казаха: На Господа трябва. И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус. И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя. И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки: Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините! А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си! И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат насипи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
Лука 19:28-44 Ревизиран (BG1940)
И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим. И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:> Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва. И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето? А те казаха: На Господа трябва. И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя. И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да! ти, поне в този твой ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.