И като изрече това, <Исус> вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече <им:> Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте. И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва. И изпратените отидоха и намериха както им беше казал. И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето? А те казаха: На Господа трябва. И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. И като вървеше Той, <людете> постилаха дрехите си по пътя. И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки: Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините! А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
Да беше знаел ти, да! ти, поне в този твой ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, и ще те разорят и <ще избият> жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
Приложение Библията
Bible App for Kids
