Лука 20:9-26

И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време. И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен. Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен. Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат. Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде! А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“? Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя. И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не? А Той разбра лукавството им и им каза: Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря. А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.