Лука 20:9-26
Лука 20:9-26 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време. И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен. Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен. Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат. Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде! А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“? Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя. И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не? А Той разбра лукавството им и им каза: Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря. А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.
Лука 20:9-26 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“ Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“ И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“ А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа. Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“ Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате? Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“ Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.
Лука 20:9-26 Верен (VBG)
И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят. Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше! Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде! А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината; право ли е за нас да даваме данък на императора, или не? А Той разбра лукавството им и им каза: (Защо Ме изпитвате?) Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора. А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.
Лука 20:9-26 Ревизиран (BG1940)
И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време. И във време <на беритбата> прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен. И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен. Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха. Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат. Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше. Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде! А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"? Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне. И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа. И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя. И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината; право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не? А Той разбра лукавството им, и рече им: Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И в отговор казаха: Кесарев. А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога. И не можаха да уловят <нещо> в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.