Лука 20:9-26

И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“ Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“ И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“ А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа. Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“ Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате? Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“ Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.