Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Лука 23:1-49

Лука 23:1-49 РИ ББД

Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин. И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо. А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха. Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание. Затова, като Го накажа, ще Го пусна. А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница. И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус. А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го! А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна. Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха. И Пилат реши да изпълни искането им: пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар. И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди. А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.