Лука 23:1-49

Споделяне

Лука 23:1-49 Ревизиран (BG1940)

Тогава цялото множество техни <хора> стана и Го заведе при Пилата. И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар. А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти <право> казваш. И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек. А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея <и е следвал> даже до тук. А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът. И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим. А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него. И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори. А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата. В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди <това> враждуваха един против друг. Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им: Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате. Нито пък Ирод< намерил>; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно< наказание>. И тъй, като Го накажа, ще Го пусна. А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник. Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава. (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница). И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса. А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го! А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за <което да> заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна. Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха. И Пилат реши да изпълни искането им: пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса. И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят. И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно <Му>, а другия отляво. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за <тях>. И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник. Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар. И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо <сме осъдени>, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна. И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен. А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди. А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Лука 23:1-49 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Тогава цялото тяхно множество се вдигна и Го заведе при Пилат. И започнаха да Го обвиняват със следните думи: Установихме, че Този развращава народа ни, забранява да се дава данък на Цезаря и казва за Себе Си, че е Христос, Цар. А Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти право казваш. И Пилат каза на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина у Този човек. А те по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал дотук. А Пилат, като чу това, попита дали човекът е галилеянин. И като узна, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. И Му задаваше много въпроси; но Той не му отговори нищо. А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха. Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг. Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: Доведохте ми Този като човек, който развращава народа; но, ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в Него никаква вина относно това, за което Го обвинявате. Нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас; така че Той не е направил нищо, което заслужава смъртно наказание. Затова, като Го накажа, ще Го пусна. А той се задължаваше да им пуска на всеки празник по един затворник. Но те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и ни пусни Варава. Който за някаква размирица, станала в града, и за убийство бе хвърлен в тъмница. И Пилат отново им говори с висок глас, защото желаеше да пусне Исус. А те крещяха: Разпъни Го! Разпъни Го! А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; затова, като Го накажа, ще Го пусна. Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат; и техните гласове надделяха. И Пилат реши да изпълни искането им: пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирица и убийство; а Исус предаде на смърт според волята им. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. А Исус се обърна към тях и каза: Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях. И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си. А над Него имаше и надпис: Този е Юдейският Цар. И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. И каза: Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая. А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина, този Човек беше праведен. А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди. А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Лука 23:1-49 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат. И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“ А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“ Тогава Пилат се обърна към първосвещениците и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“ Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук. Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец. И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим. А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши. Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше. Присъстваха и първосвещениците и книжниците, които яростно Го обвиняваха. А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат. И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг. А Пилат, като повика първо-свещениците, началниците и народа, им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате. А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник. Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“ А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство. Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус. Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“ Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха. И Пилат реши да бъде, както те искат. Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им. А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус. Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“ Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“ Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“ Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво. Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му. Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“ И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“ А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви: „Този е Царят на юдеите“. Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото! Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“ И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час. Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата. Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“ Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се. А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.

Лука 23:1-49 Верен (VBG)

Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат. И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар. А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш. И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек. А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук. А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин. И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим. А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори. А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно. Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг. Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате; нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. И така, след като Го накажа, ще Го пусна. (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.) Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава; който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство. И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус. А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна. Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха. И Пилат реши да бъде, както искат те, и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус. И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него. А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си, защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата. А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си. И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар. И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час9, когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.