Лука 23:1-49

Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат. И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар. А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш. И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек. А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук. А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин. И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим. А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него. И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори. А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно. Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг. Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза: Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате; нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание. И така, след като Го накажа, ще Го пусна. (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.) Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава; който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство. И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус. А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна. Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха. И Пилат реши да бъде, както искат те, и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус. И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него. А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си, защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни! Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото? А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата. А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий. А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си. И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар. И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си! А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая. И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час9, когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен. И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди. А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.