Лука 23:1-49

Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат. И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“ А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“ Тогава Пилат се обърна към първосвещениците и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“ Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук. Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец. И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим. А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши. Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше. Присъстваха и първосвещениците и книжниците, които яростно Го обвиняваха. А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат. И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг. А Пилат, като повика първо-свещениците, началниците и народа, им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате. А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник. Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“ А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство. Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус. Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“ Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха. И Пилат реши да бъде, както те искат. Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им. А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус. Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“ Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“ Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“ Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво. Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му. Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“ И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“ А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви: „Този е Царят на юдеите“. Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“ А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото! Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“ И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“ Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час. Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата. Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“ Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се. А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.