Притчи 14:19-35

Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам.