Притчи 14:19-35

Споделяне

Притчи 14:19-35 Ревизиран (BG1940)

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния. Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много. Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен. Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност. Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост. Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама. В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище. Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта, Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза. Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие. Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите. Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему. Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование. В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява. Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената. Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

Притчи 14:19-35 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Злите се кланят пред добрите и нечестивите – при портите на праведния. Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много. Който презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен. Не се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро. От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност. Богатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост. Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама. В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище. Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта. Когато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза. Който не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие. Тихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите. Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него. Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование. В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява. Правдата възвисява народ, а грехът е позор за племената. Благоволението на царя е към разумния слуга, а яростта му – против онзи, който докарва срам.

Притчи 14:19-35 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите – при портите на праведника. Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия. Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен. Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност. От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда. Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост. Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама. В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове. Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта. Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза. Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост. Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите. Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца. Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си. Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда. Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите. Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.

Притчи 14:19-35 Верен (VBG)

Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния. Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много. Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен. Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро. Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност. Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост. Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама. В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище. Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта. В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза. Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието. Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите. Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита. Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си. Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви. Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите. Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.