Притчи 14:19-35

Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния. Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много. Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен. Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро. Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност. Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост. Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама. В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище. Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта. В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза. Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието. Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите. Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита. Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си. Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви. Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите. Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.