Притчи 14:19-35

Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите – при портите на праведника. Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия. Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен. Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност. От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда. Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост. Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама. В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове. Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта. Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза. Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост. Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите. Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца. Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си. Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда. Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите. Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.