Притчи 16:17-33

Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си. Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането. По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите. Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн. Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание. Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им. Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават. Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън. Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път; затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло. Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата. Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град. Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 16:17-33