Притчи 16:17-33
Притчи 16:17-33 Ревизиран (BG1940)
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си. Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането. По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите. Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен. Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание. Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им. Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му. Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите. Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт, Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават. Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън. Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели. Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път; Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло. Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата. Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град. Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
Притчи 16:17-33 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си. Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането. По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите. Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн. Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание. Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им. Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават. Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън. Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път; затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло. Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата. Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град. Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.
Притчи 16:17-33 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си. Гордостта върви преди гибелта и надменността – преди падението. По-добре да има духовно смирение заедно с кротки, отколкото да се дели плячка с горделиви. Който върши делото си мъдро, ще намери добро; и блажен е онзи, който се уповава на Господа. Мъдрият по сърце ще бъде наричан благоразумен и благостта на устата ще увеличи кръгозора. Разумът е извор на живот за онези, които го имат, а поучаването от страна на неразумните е глупост. Сърцето на мъдрия прави устата му разумна и увеличава убедителността на думите му. Благите думи са пита мед – сладка за душата, лековита за тялото. Има път, който изглежда прав за човека, но след него следват пътища към смъртта. Желанието на работника работи за него, защото гладната му уста го насилва. Човекът на злото подготвя зло и на устата му като че ли има разпален огън. Развратеният човек пръска раздор и клюкарят разделя приятелите. Насилникът измамва ближния си и го води по недобър път; присвива очите си, за да измисли развратени неща; прехапвайки устни, извършва зло. Белите коси са венец на славата, когато човек се намира по пътя на правдата. Който не се гневи бързо, е по-добър от храбреца; и който владее духа си – от завоевателя на града. Жребий се хвърля в полите на дрехата, но всичко, което той решава, е от Господа.
Притчи 16:17-33 Верен (VBG)
Пътят на праведните е да се отклоняват от зло и който пази пътя си, запазва душата си. Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането. По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите. Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен. Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание. Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост. Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта. Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава. Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън. Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път. Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото. Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата. Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град. Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.