Притчи 16:17-33

Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си. Гордостта върви преди гибелта и надменността – преди падението. По-добре да има духовно смирение заедно с кротки, отколкото да се дели плячка с горделиви. Който върши делото си мъдро, ще намери добро; и блажен е онзи, който се уповава на Господа. Мъдрият по сърце ще бъде наричан благоразумен и благостта на устата ще увеличи кръгозора. Разумът е извор на живот за онези, които го имат, а поучаването от страна на неразумните е глупост. Сърцето на мъдрия прави устата му разумна и увеличава убедителността на думите му. Благите думи са пита мед – сладка за душата, лековита за тялото. Има път, който изглежда прав за човека, но след него следват пътища към смъртта. Желанието на работника работи за него, защото гладната му уста го насилва. Човекът на злото подготвя зло и на устата му като че ли има разпален огън. Развратеният човек пръска раздор и клюкарят разделя приятелите. Насилникът измамва ближния си и го води по недобър път; присвива очите си, за да измисли развратени неща; прехапвайки устни, извършва зло. Белите коси са венец на славата, когато човек се намира по пътя на правдата. Който не се гневи бързо, е по-добър от храбреца; и който владее духа си – от завоевателя на града. Жребий се хвърля в полите на дрехата, но всичко, което той решава, е от Господа.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 16:17-33