Притчи 16:17-33

Пътят на праведните е да се отклоняват от зло и който пази пътя си, запазва душата си. Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането. По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите. Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен. Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание. Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост. Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта. Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава. Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън. Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път. Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото. Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата. Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град. Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 16:17-33