Притчи 17:15-28

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за Господа. Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум? Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда. Човек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си. Който обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба. Който има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие. Който ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите. Нечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята. Безумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила. Не е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им. Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен. Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 17:15-28