Притчи 17:15-28
Притчи 17:15-28 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за Господа. Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум? Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда. Човек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си. Който обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба. Който има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие. Който ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите. Нечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието. Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята. Безумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила. Не е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им. Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен. Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.
Притчи 17:15-28 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са гнусота пред Господа. За какво са парите в ръцете на глупеца? Той няма разум, за да купи мъдрост. Приятелят обича по всяко време и ще се яви като брат във време на бедствие. Малоумният човек подава ръка и става поръчител за ближния си. Който обича свадата, обича греха и който високо издига вратата си, търси да падне. Коварното сърце няма да намери добро и онзи, който има лукав език, ще изпадне в беда. Ако на някого се роди глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. Веселото сърце е благотворно за тялото, а отпадналият дух суши костите. Нечестивият приема подкуп скрито, за да изкриви пътя на правосъдието. Мъдростта стои пред лицето на благоразумния, а очите на глупеца блуждаят чак накрай земята. Глупавият син създава неприятности за баща си и е мъка за тази, която го е родила. Не е добро да наказваш невинния, нито да биеш благородния в разрез със справедливостта. Човекът, който е въздържан в думите си, е умен, и благоразумният е хладнокръвен. Дори глупецът може да се покаже мъдър, докато мълчи, и който затваря устата си, е благоразумен.
Притчи 17:15-28 Верен (VBG)
Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. Да се глобява праведният, също не е добре, още повече – да бъдат бити благородните за правото. Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.
Притчи 17:15-28 Ревизиран (BG1940)
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа. Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум? Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда. Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си. Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба. Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие. Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост. Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите. Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието. Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята. Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила. Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>. Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен. Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.