Притчи 17:15-28

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са гнусота пред Господа. За какво са парите в ръцете на глупеца? Той няма разум, за да купи мъдрост. Приятелят обича по всяко време и ще се яви като брат във време на бедствие. Малоумният човек подава ръка и става поръчител за ближния си. Който обича свадата, обича греха и който високо издига вратата си, търси да падне. Коварното сърце няма да намери добро и онзи, който има лукав език, ще изпадне в беда. Ако на някого се роди глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. Веселото сърце е благотворно за тялото, а отпадналият дух суши костите. Нечестивият приема подкуп скрито, за да изкриви пътя на правосъдието. Мъдростта стои пред лицето на благоразумния, а очите на глупеца блуждаят чак накрай земята. Глупавият син създава неприятности за баща си и е мъка за тази, която го е родила. Не е добро да наказваш невинния, нито да биеш благородния в разрез със справедливостта. Човекът, който е въздържан в думите си, е умен, и благоразумният е хладнокръвен. Дори глупецът може да се покаже мъдър, докато мълчи, и който затваря устата си, е благоразумен.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 17:15-28