Притчи 17:15-28

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум? Приятел обича всякога и като брат се явява в беда. Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си. Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение. Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло. Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост. Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите. Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието. Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята. Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила. Да се глобява праведният, също не е добре, още повече – да бъдат бити благородните за правото. Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен. Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 17:15-28