Притчи 17
17
1По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях. 2Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята. 3Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата. 4Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език. 5Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. 6Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им. 7Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника. 8Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}. 9Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели. 10Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния. 11Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него. 12По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му. 13Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му. 14Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране. 15Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа. 16Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум? 17Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда. 18Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си. 19Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба. 20Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие. 21Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост. 22Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите. 23Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието. 24Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята. 25Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила. 26Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>. 27Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.
Избрани в момента:
Притчи 17: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com