Притчи 25:1-14

И тези са Соломонови притчи, които събраха хората на Юдейския цар Езекия: Слава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите. Височината на небето и дълбочината на земята, и сърцата на царете са неизследими. Отмахни нечистото от среброто и ще излезе съд за златаря. Отмахни нечестивите от царя и престолът му ще се утвърди в правда. Не се надигай пред царя и не стой на мястото на големците, защото по-добре е да ти кажат: Мини тук, по-горе, отколкото да те сложат по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти. Не бързай да излезеш, за да се караш, да не би най-сетне да не знаеш какво правиш, когато те засрами противникът ти. Разисквай делото си с противника си сам, но не разкривай чужди тайни, да не би да те укори онзи, който те слуша, и твоето безчестие да остане незаличимо. Дума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове. Както е обица и украшение от чисто злато за човек, така е мъдрият изобличител за внимателното ухо. Както е ледената прохлада в жътвено време, така е верният посланик на тези, които го изпращат, защото освежава душата на господаря си. Който лъжливо се хвали за подаръци, които дава, прилича на облаци от вятър без дъжд.