Притчи 26:17-28

Минувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите. Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт, така е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега? Където няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава. Както са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня. Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема. Усърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд. Ненавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си; когато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му; макар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието. Който копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне. Лъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.