Асафово поучение.
Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
защото Той постави свидетелство в Яков
и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на децата си,
за да ги знае бъдещото поколение,
децата, които щяха да се родят –
които на свой ред да ги разказват на своите си деца.
За да поставят надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
а да пазят Неговите заповеди
и да не станат като бащите си –
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове,
се върнаха назад в деня на боя.
Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,
а забравиха Неговите дела
и чудесните неща, които им показа.
Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.
Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.
Води ги денем с облак
и цялата нощ с огнена светлина.
Разцепи скали в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.
И изведе потоци из канарата
и направи да протекат води като реки.
Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си,
и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
Затова Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израил;
защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.
При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,
и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.
Всеки ядеше ангелски хляб;
прати им храна до насита.
Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати – на брой като морския пясък;
и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.
И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
А докато още не бяха се отказали от лакомията си
и ястието им беше в устата им,
гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях,
и повали отбраните на Израил.
При всичко това те продължиха да съгрешават
и не вярваха независимо от чудесните Му дела.
Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него
и отново търсеха Бога ревностно;
и си спомниха, че Бог им беше канара
и Всевишният Бог – техен изкупител.
Но с устата си Го ласкаеха
и с езика си Го лъжеха;
защото сърцето им не беше право пред Него,
нито бяха верни на завета Му.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;
а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
Приложение Библията
Bible App for Kids
