Псалми 78:1-39

Споделяне

Псалми 78:1-39 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши, защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя. Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис. Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си, и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си? Затова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита. Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък; и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им. И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил. При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

Псалми 78:1-39 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох. Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена, това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи. Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши. Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си, за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си. Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му. И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката. Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби; забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал. Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан. Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена. Денем ги води чрез облак, а цяла нощ – с огнена светлина. Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода. И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки. Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния. Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си. И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“ Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил, защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него. Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето, за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб. Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита. Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния. И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък, които падаха сред стана им, около техните шатри. И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха. А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата, гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил. Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса. Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им – в смут. Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога. И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител. Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи, защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му. Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост. И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.

Псалми 78:1-39 Верен (VBG)

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята. Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб. Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните от тях, и повали отбраните мъже на Израил. И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

Псалми 78:1-39 Ревизиран (BG1940)

(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми. Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността. Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха, Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши, Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си, За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада, За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди, И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога. Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя. Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят, А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа. Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис. Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада. Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина. Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни. И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки. Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна. Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.}, И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си? Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля; Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави. При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати, Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито. Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита. Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър. Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък; И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им. И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха. А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им, Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля. При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела. Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас. Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно; И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител. Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха; Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му. Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание; И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.