Псалми 78:1-39

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята. Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб. Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните от тях, и повали отбраните мъже на Израил. И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.