Поучение на Асаф.
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
които падаха сред стана им,
около техните шатри.
И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
Приложение Библията
Bible App for Kids
