Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Деяния на светите Апостоли 20

20
ГЛАВА 20.
1 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 # Деян. 19:29; 27:2.Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
5Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
7 # Деян. 2:46. 1 Кор. 10:16.И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
8В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
13Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
16защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
17А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
18 # Деян. 19:9.И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
19служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
20как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
21 # Лук. 24:47.като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
22И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там –
23 # Деян. 9:16; 21:11. 1 Сол. 3:3.освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
24 # Деян. 21:13. Рим. 8:35. Гал. 1:1. Кол. 1:24. Тит. 1:3.Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
25И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
26 # Иез. 33:9. Деян. 18:6.Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
27 # Лук. 7:30. Еф. 1:11.защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
28 # Ис. 53:12. Иоан. 21:15. 1 Петр. 5:2. Рим. 3:25.Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
29 # Мат. 7:15. 2 Петр. 2:1.Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
30па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
31 # Мат. 25:13. Евр. 13:17.Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
32 # Еф. 1:18.А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
33 # 1 Царств. 12:3.От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
34 # Деян. 18:3. 1 Кор. 4:12. 1 Сол. 2:9. 2 Сол. 3:8.сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
35 # Лук. 6:38; 18:22.С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.
36Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
38наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте