4 Царе 4:8-37

И един ден Елисей отиде в Сунам. И там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. И колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб. И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек. Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас. И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там. И каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него. И той каза на Гиезий: Кажи є сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред своя народ. И той каза: Какво тогава да направим за нея? А Гиезий отговори: Виж, тя няма син, а мъжът є е стар. И той каза: Повикай я. И той я повика и тя застана при вратата. И Елисей є каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече, не лъжи слугинята си! И жената забременя и роди син на другата година по това време, което є беше казал Елисей. И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите. И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му. И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете є до пладне и умря. И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна. А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен. И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам! И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката! Изтичай, моля те, да я посрещнеш и є кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата є е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил. А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи? Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето. А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея. А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди. И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му. И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА. После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли. После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си. И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, є каза: Вземи сина си. И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.