4 Царе 4:8-37

Споделяне

4 Царе 4:8-37 Ревизиран (BG1940)

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб. Сетне <жената> рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек. Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас. И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея, рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него. И рече на <Гиезия>: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде. Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар. И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. И <Елисей й> рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей. И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите. И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му. И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря. И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе. Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна. А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен. Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам. И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката! Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил. А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? Тогава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея. А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди. И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му. Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу. Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето. После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си. И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си. И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

4 Царе 4:8-37 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб. После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек. Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас. И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея, каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него. Елисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ. Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар. Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата. Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей. И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите. То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му. Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря. А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе. Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна. А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен. Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам. И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката! Сега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил. Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи? Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея. А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди. И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му. Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа. Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли. После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си. Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си. И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе.

4 Царе 4:8-37 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“ Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей. Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил. Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея. Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.

4 Царе 4:8-37 Верен (VBG)

И един ден Елисей отиде в Сунам. И там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. И колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб. И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек. Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас. И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там. И каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него. И той каза на Гиезий: Кажи є сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред своя народ. И той каза: Какво тогава да направим за нея? А Гиезий отговори: Виж, тя няма син, а мъжът є е стар. И той каза: Повикай я. И той я повика и тя застана при вратата. И Елисей є каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече, не лъжи слугинята си! И жената забременя и роди син на другата година по това време, което є беше казал Елисей. И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите. И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му. И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете є до пладне и умря. И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна. А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен. И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам! И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката! Изтичай, моля те, да я посрещнеш и є кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата є е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил. А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи? Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето. А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея. А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди. И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му. И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА. После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли. После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си. И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, є каза: Вземи сина си. И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.