Четвърто Царе 4:8-37

Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“ Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей. Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил. Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея. Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.