Деяния 16
16
1А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък. 2За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония. 3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък. 4И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят. 5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. 6И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия#Има се предвид Римската провинция Азия – западната част на Мала Азия.; 7и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи. 8И като отминаха Мизия, слязоха в Троада. 9И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни! 10И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието. 11И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол, 12а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни. 13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. 14И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето є да внимава в това, което говореше Павел. 15И като се кръсти тя и домът є, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди. 16И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си. 17Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час. 19А когато господарите є видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни, 21и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме. 22Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. 23И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада. 25Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. 26И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. 28Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук. 29А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила; 30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? 31А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти. 32И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му. 33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови. 34И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом. 35А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора. 36И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир. 37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат! 38И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха. 39И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града. 40А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.
Избрани в момента:
Деяния 16: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Деяния 16
16
1А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък. 2За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония. 3Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък. 4И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят. 5Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. 6И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия#Има се предвид Римската провинция Азия – западната част на Мала Азия.; 7и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи. 8И като отминаха Мизия, слязоха в Троада. 9И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни! 10И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието. 11И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол, 12а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни. 13А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени. 14И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето є да внимава в това, което говореше Павел. 15И като се кръсти тя и домът є, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди. 16И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си. 17Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. 18И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час. 19А когато господарите є видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. 20И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни, 21и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме. 22Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. 23И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; 24който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада. 25Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. 26И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. 28Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук. 29А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила; 30и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? 31А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти. 32И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му. 33И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови. 34И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом. 35А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора. 36И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир. 37Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат! 38И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха. 39И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града. 40А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013