Деяния 17
17
1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията, 3като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос. 4И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от видните жени. 5Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа. 6Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук, 7и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус. 8И смутиха народа и началниците на града, които чуха това. 9Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха. 10А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. 11А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно. 12И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете. 13Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата. 14Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там. 15А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. 16А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли. 17И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там. 18После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението. 19И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? 20Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то. 21А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново. 22И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. 23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам – 24Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, 25нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко. 26Той е направил от един човек#букв.: една кръв всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им; 27за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас; 28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“ 29И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица. 30Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, 31защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. 32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това. 33И така, Павел си отиде от тях. 34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
Избрани в момента:
Деяния 17: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Деяния 17
17
1И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията, 3като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос. 4И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от видните жени. 5Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа. 6Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук, 7и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус. 8И смутиха народа и началниците на града, които чуха това. 9Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха. 10А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога. 11А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно. 12И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете. 13Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата. 14Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там. 15А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха. 16А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли. 17И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там. 18После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението. 19И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? 20Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то. 21А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново. 22И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. 23Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам – 24Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, 25нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко. 26Той е направил от един човек#букв.: една кръв всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им; 27за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас; 28защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“ 29И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица. 30Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят, 31защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. 32А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това. 33И така, Павел си отиде от тях. 34А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013