Деяния 22:1-29

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза: Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш. А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше. И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш. И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск. И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи, дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него. А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста, защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб, и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците. До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее! И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин. Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да. Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него. Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.