Деяния 22:1-29
Деяния 22:1-29 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:) Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; както свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш. И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск. И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи, дойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него. А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста; защото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име. И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб; и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее! И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин! Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин. Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него. Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.
Деяния 22:1-29 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: „Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“ Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“ И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, дойде, застана при мене и ми рече: „Брате Савел, прогледни!“ И в същия миг аз го видях. Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус.“ А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“ Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“ До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.
Деяния 22:1-29 Верен (VBG)
Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза: Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени; както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат. И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш. А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше. И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш. И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск. И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи, дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него. А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста, защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб, и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците. До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее! И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин. Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да. Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него. Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.
Деяния 22:1-29 Ревизиран (BG1940)
Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас. (И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза): Аз съм юдеин, роден в Тарс киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес; и гонех до смърт, <последователите на> тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени; както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята <евреи> в Дамаск, гдето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония които бяха там, за да ги накажат. И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене. И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш. А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш. А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше. И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш. И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и <така> влязох в Дамаск. И някой си Анания човек благочестив по закона, одобрен от всички там живеещи юдеи, дойде при мене, и като застана <и се наведе> над мене, рече ми: Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си <и погледнах> на него. А той рече: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста; защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление, и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха. Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците. До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее. И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин. Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин. Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>. Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.