Деяния 22:1-29

„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: „Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“ Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“ И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, дойде, застана при мене и ми рече: „Брате Савел, прогледни!“ И в същия миг аз го видях. Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус.“ А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“ Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“ До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.