Евреи 5:1-10

Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората, се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост. И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си. И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон. Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“; както и на друго място казва: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“ Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си, въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни; наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.