Евреи 7:11-28

И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин? Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона. Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара. Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници. Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник, който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот; защото се свидетелства: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“ Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност – понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. И както това не е станало без заклеване – защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: „Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ – така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет. При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си, а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг. Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си. Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.