Лука 15
15
1А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 2А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! 3И Той им разказа тази притча: 4Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? 5И като я намери, я вдига на рамената си радостен. 6И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. 7Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 8Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 9И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 10Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. 11Каза още: Един човек имаше двама сина. 12И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. 13И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. 14А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. 15И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. 17А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! 18Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; 19не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. 21А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; 23и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, 24защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри. 26И повика един от слугите и попита какво е това. 27А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли. 29А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си; 30а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле. 31А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое. 32Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.
Избрани в момента:
Лука 15: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013