Псалми 142
142
1(По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата#вж. 1. Царе 22:1; 24:3.
С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА. 2Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него. 3Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех. 4Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми. 5Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите. 6Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен. 7Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.
Избрани в момента:
Псалми 142: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013